„Сочни“ пачки

В средата на 90-те години в Русия и другите държави от Източна Европа марковите западни стоки са много търсени, но изключително рядко се намират. Това се отнася и за плодовите сокове Rauch. Откриват се възможности за изключителни сделки. Ето защо много хора, които разполагат с пари, се опитват да внасят.

„Тогава в Ранквайл ни посещаваха преди всичко руснаци. Докато разговаряхме, слагаха тлъста пачка германски марки на масата и искаха да направят поръчка. Никой нямаше доверие в банките на Изток“, спомня си Хайнц Деи-Михей, отговарящ за износа по това време. „Труди Лудешер вземаше парите, понякога до 100 000 марки, и отиваше в нашата банка, за да проверят дали банкнотите са истински.“ Когато всичко е точно, се подписва договор и два дни по-късно в Ранквайл натоварват ценните сокове на често разнебитените руски камиони.

В бизнеса с Източна Европа през 90-те години най-често всичко се урежда само срещу пари кеш – германската марка беше „европейският долар“.