Това не е мираж

Висока стена огражда терена в покрайнините на Триполи. Халал Хусни Бей, младият мениджър на либийския партньор на фирма Rauch, натиска два пъти клаксона на автомобила. Огромната врата се отваря, автомобилът преминава през нея и Юрген Раух остава слисан. Там се намира цяла фабрика за плодов сок, 2 нови сгради с инсталации за пълнене втора употреба.

През последните години дългогодишният вносител и Раух често обсъждат идеята за производство в Либия. Има смисъл от такова начинание. Соковете Rauch са изключително популярни в страната, нужните количества биха били достатъчни за пълно натоварване на фабриката. Но винаги има основателни причини осъществяването да се отложи.
И сега либийският партньор тайно го е направил сам.

Но да се произвежда качествен сок, не е лесна работа. При обиколката във фабриката Юрген Раух показва на своя партньор някои дефекти в инсталациите. „По този начин със сигурност не можем да пълним.“ Но Rauch не изоставя в този момент дългогодишния си партньор. Двамата мъже се договарят специалисти от фирма Rauch да окажат помощ, така че фабриката да работи с обичайното качество. А тогава би имало възможност и за участие на Rauch.

Но през 2011 г. избухва гражданската война в страната. С подкрепата на западни военни сили народът сваля от власт диктатора Кадафи. Прекратяването на бойните действия не води до стабилно, мирно управление, а страната остава разделена оттогава …

Въпреки трудните и опасни условия Rauch удържа на думата си, заедно с партньора си изграждат производството в Либия и през 2013 г. смел екип започва производството по лиценз.