Производителите на сокове, които се стремят към растеж, трябва да имат своя собствена мрежа от добри доставчици, която да разширяват и поддържат. Това е задачата на най-младия член от ръководството на фирмата – Роман Раух. Тогава, както и днес в страните от Източна Европа има обширни площи, на които се отглеждат насаждения. Но по онова време тези страни са част от „Източния блок“.
„Там почти никой не пиеше плодов сок, нямаше такова производство. Страните охотно продаваха плодовата си реколта на Запад. Нашите партньори бяха държавни фирми износителки“, спомня си Роман Раух. Който искал да купи качествени плодове, контролирал нещата на място. А който искал да договори добри условия, поддържал личен контакт.
За фирма Rauch и двата аспекта били важни, така че Роман Раух пътувал няколко пъти годишно отвъд „желязната завеса“ и посещавал своите доставчици, например в Румъния. Страната била известна с горските си плодове, като малини и боровинки. „Тамошната фирма се казваше „Фрукт експорт“. Двама представители на фирмата ме посрещнаха на летището в Букурещ, после с доста раздрънкани автомобили пътувахме часове наред от село на село по разбити пътища. Във всяко село имаше малка хладилна инсталация, там опитвах плодовете. После преговаряхме в кръчмата, винаги с обилно хапване и много ракия.“
Много страни от Източна Европа бяха и са горди със своите изключително качествени плодове. Това се вижда например от множеството серии пощенски марки с плодове. С тези красиви марки облепвали изпращаните от Румъния пощенски пратки след 1966 г.