От средата на 20-те години сладката шира става основна тема и във Форарлберг. Сдруженията на овощарите и националното сдружениe „За благото на народа“ провеждат курсове за новата техника в много общини. Неферментиралият сок осигурява на овощарите нови възможности за продажби и служи като оръжие в борбата с ширещия се алкохолизъм.
И семейство Раух скоро започва да произвежда сладка шира по обичайната технология чрез затопляне. Те пълнят специално подготвени дървени бурета с горещия сок и го продават през зимата. Но Франц Йозеф и синовете му не са доволни от качеството на така получената сладка шира. Топлинната обработка влошава вкуса.
В началото на 30-те години те откриват по-добър метод в Швейцария. При технологията Бьои филтрираният сок се консервира с въглеродна киселина и се съхранява в резервоари под налягане и така се запазват всичките му ценни качества. Наистина този метод е по-скъп от всички останали, но резултатът е първокласен сок. А в Австрия е почти непознат. През 1933 г. Rauch изгражда първата инсталация по технологията на Бьои в Австрия с пет резервоара под налягане всеки с вместимост от 5000 литра. През следващите години кристално бистрият ябълков сок на Rauch в бутилки с тапи става най-продаваният продукт във Форарлберг и Тирол.