Търсят се: бързи и сръчни ръце

По това време във фабриката на Раух бутилките се пълнели два пъти седмично, всеки път по 10 000 литра. Денят преди това 14-годишният Ерик Раух профучавал с колелото си през долната част на Ранквайл и организирал помощниците... или по-точно казано помощничките. Някои жени домакини припечелвали допълнително от тази работа. 

Започвали в 7,00 ч. сутринта: 6 или 7 жени се разпределяли на позициите в малкото хале за пълнене. Празните бутилки с тапи трябвало да бъдат проверени – подушвали дали в тях преди не е имало бензин или киселина. Поставяли ги във ваната с алкален разтвор. После ръчно ги редели на машината за миене с четка. Това било деликатна работа: машината се движела много бързо. Следвало изплакване, проверка на светлина за пукнатини по бутилката. После поставяне на високия 2,5 м автомат за пълнене. Пълните бутилки се нареждали на маса. Капачките се затваряли и бутилките се събирали във вагонетка. Тя била избутвана в инсталацията за пастьоризиране за час. Следвало залепване на етикетите и поставяне в дървени щайги. Жените повтаряли всяка ръчна операция 10 000 пъти и вечерта на рампата били наредени над 800 щайги, готови за изпращане на гостилници и търговци във Форарлберг и Тирол.

През 1954 г. обширни площи около Ранквайл са заети от овощни градини.