Да се складира вода е безсмислено

Първата инсталация за концентрат във фирма Rauch

Плодовите сокове се състоят от витамини, минерали и ароматни вещества, плодови киселини и плодова захар. Сокът обаче съдържа само малка част от тези жизненонеобходими вещества. Останалата част до 90% е обикновена вода. Как може да се отделят ценните съставки от водата? Инженери от цял свят работят за изобретяването на такава технология от 20-те години на ХХ век. По този начин ще могат да се намалят съществено разходите за складиране и транспорт. Първите напълно готови инсталации се появяват на пазара през 50-те години. Принципът е прост: сокът се сгорещява внимателно във вакум. Така водата се изпарява при температури, които не се отразяват на съдържащите се в нея вещества.

Членовете на семейство Раух проявяват особен интерес към тази технология. Те консервират плодовите сокове още от 30-те години по метода на Зайтц-Бьои чрез добавяне на въглеродна киселина. Благодарение на него се произвежда първокласен сок, но методът изисква скъпи резервоари под налягане за складиране. „През 1957 г. изпробвахме метода в предприятието на един партньор в Швейцария“, спомня си Ерих Раух. „Сутринта натоварихме 18 бурета с пресен, бистър ябълков сок на един камион. Вечерта натоварихме буре и половина концентрат.“ През 1958 г. фирма Rauch монтира първата собствена инсталация за производство на концентрат – малък изпарител с низходящ поток с капацитет от 1200 л/час. Парата за това съоръжение за концентрати се осигурявала от котела на стар локомотив, който в продължение на десетилетия превозвал пътници от Залцбуг до Бад Ишл и обратно. А може би и кайзера.